Защо да използваме техниката на UV-Doas за газови детектори?

В техниката на UV -Doas се проектира светлинен лъч от специален източник на светлина - лампа с високо налягане - лампа с високо налягане по пътя на наблюдение. Светлината от ксенонната лампа е много интензивна и съдържа както видими, ултравиолетови и инфрачервени дължини на вълната. Той се прибира от приемник и преминава през оптично влакно на анализатора. Оптичното влакно дава възможност да се постави анализаторът на друго място от приемника, който понякога е инсталиран в агресивна среда.

Анализаторът се състои от спектрометър с лек детектор, компютър и свързана с тях контролна електроника. Спектрометърът разделя светлината на дължините на вълната му, като се използва оптична решетка. Може да се наложи да се открият различни диапазони на дължината на вълната за различни видове молекули. Следователно решетката може да се завърти, така че желаните диапазони на дължината на вълната да могат да бъдат открити с висока точност.

Спектрометър работи най -добре в ултравиолетовия диапазон. Следователно техниката на UV-Doas се използва предимно за наблюдение на концентрациите на молекули, които проявяват абсорбция в UV обхвата. Тогава се използва и детектор за UV светлина. В някои случаи спектрометърът също работи добре за молекули с абсорбция в инфрачервения обхват. Тогава спектрометърът се допълва с детектор за инфрачервена светлина и след това техниката се нарича UV/IR-Doas.

Откриване на спектъра, изчисления Сплит на светлината в решетката се преобразува в измерен спектър по следния начин. Тясна прорез се размива пред детектора с висока скорост. По време на почивката сигналът се измерва много пъти. Резултатът е измерен спектър в избрания диапазон на дължината на вълната. Това спектрално отчитане се повтаря сто пъти в секунда. Докато се извършва почистването, отделните спектри се добавят към средна висяща оценка.

Оценката се извършва за един диапазон на дължината на вълната наведнъж. Първо, измереният спектър е разделен на референтен спектър, т.е. предварително записан спектър без абсорбция. След това резултатът се сравнява с един или повече подобни предварително записани абсорбционни спектри за съответните молекулни типове, където съответната концентрация е известна. Коефициентът на величина за всеки предварително записан спектър се променя, докато не се намери възможно най-доброто приспособяване към измерения спектър. Резултатът дава средната стойност на концентрацията на молекулния тип (и), които са били в пътя на наблюдение по време на времето, когато е събран измереният спектър.